Ендодонтия – Пулпити
Заболяванията на зъбната пулпа биват възпалителни и невъзпалителни. Обект на лечение са предимно възпалителните заболявания. Те са известни като пулпити.
Причини за развитие на пулпитите
1. Бактерии от устната кухина. Те попадат в пулпата по различен начин:
а) от кариеса на емайла и дентина
б) от некариесни увреждания – изтриване на зъбите
в) от венеца на зъби с болен зъбодържащ апарат
г) от аномалии на зъбния корен
д) от неправилно разположени зъби
е) от кръвообръщението при общи заболявания
2. Травма на зъбите:
а) счупване на коронката
б) счупване на корен
3. Неправилно изпиляване на зъбите:
Използването на бързооборотни наконечници без водно охлаждане крие опасност от силно загряване на зъбната пулпа и клетъчна смърт на нейните съставки.
4. Увреждания в процеса на лечение на кариеса, свързани с използване на някои медикаменти, които могат да бъдат токсични за пулпата.
Зъбната пулпа е заградена от твърди стени и затова практически не съществува сигурен метод за нейното изследване. Ето защо основен белег за заболявания на пулпата е наличието на болка.
Според наличието или липсата на болка в стоматологичната практика има разделение на:
Остри и хронични пулпити
За острите пулпити е характерно наличието на болка, която:
– има различна сила и времетраене,
– може да се провокира от храни и течности с ниска или висока температура,
– влияе се от денонощния ритъм – появява се през нощта.
Хроничните пулпити могат да възникнат след острите или самостоятелно. Във втория случай те могат да се диагностицират само от стоматолог при преглед на зъбите.
Лечение на зъбната пулпа – История
Лечението на заболяванията на пулпата има стара история. В далечни времена лечение на пулпата не се е провеждало, а направо се е изваждал зъбът. По-късно са се появили методи, които обаче са били много инквизиторски – в пулпата се вкарвали нагорещени игли или шишове или се сипвало нагорещено масло. По-късно била въведена т.нар. отвличаща терапия, при която се създавало ново изкуствено болково огнище в друга част на тялото. Това ставало чрез одраскване, порязване, заклещване, изгаряне, което щяло да породи болка, по-силна от пулпната.
В Древен Китай пък преди 4 000 години са правени опити за лечение на пулпата с иглоубождане в различни точки на лицето.
Друг използван метод бил т.нар. “контрадразнене” – поставяне на пиявици в областта над болния зъб. Дори днес често се употребява поставянето на таблетки аспирин или аналгин върху венеца, което има същият ефект.
По-късно започва третирането на пулпата със смеси от различни билки, които се стривали в кариесната кухина или се поставяли в напоен в разтвора памук, който после се притискал.
Всички тези методи имали един ефект – премахване на болката, а не на истинската причина за пулпита.
През 1836 г. Спунер предлага арсеника за некротизиране на зъбната пулпа. Болката изчезвала, но мъртвата пулпа оставала в зъба и по-късно ставала причина за заболяване на челюстните кости.
Създаването на инструменти за премахването на зъбната пулпа станало едва в края на 19-ти и началото на 20-ти век, а тяхното усъвършенстване продължава и днес. Сега са известни две групи методи за лечение на пулпитите:
1. Методи, които целят запазване на зъбната пулпа.
2. Методи, които целят премахване на зъбната пулпа.
Втората група намира по-широко приложение в стоматологичната практика.
Лечение на пулпит – Основни стъпки
1. Обезболяване на зъбната пулпа. Това става:
а) След некротизиране с арсеников препарат (т.нар. умъртвяване).
б) След поставяне на упойка.
2. Изработване на отвор от стоматолога в точно определена част на зъба, която е различна за различните групи зъби.
С тази манипулация се осигурява достъп до зъбната пулпа.
3. Премахване на зъбната пулпа.
Тази манипулация се извършва със специални инструменти, които се усукват около пулпата и след това я отскубват.
4. Обработване на кореновата част на пулпита
Това се извършва с инструменти, които оформят канала.
В края на този етап кореновият канал може да се оприличи на фуния, която в коронковата част е по-широка, а към края става по-тясна.
5. Лекарствено повлияване на кореновия канал
Според вида на пулпита стоматологът решава дали да постави или не медикамент в така обработения канал.
6. Запълване на кореновия канал
То се извършва с различни пълнежни средства. В България най.често се употребяват пастите. Това са средства, които служат и като пълнеж, и като медикамент.
7. Възстановяване на зъбната коронка
Разрушената коронка е следствие на:
– зъбен кариес
– лечение на пулпата
Тя може да се възстанови чрез:
а) пломба (извършва се от стоматолога)
б) лята пломба
в) лято щифтово пънче + коронка
– б) и в) се изработват от стоматолог и зъботехник.