Ендодонтия – Периодонтити
Заболяване на периодонциума
Периодонциумът е тази част от зъбодържащия апарат на зъба, която е разположена между зъбния корен и челюстната кост. Той е изграден от колагенови влакна, кръвоносни и лимфни съдове, клетки, вода, минерални соли и нервни разклонения.
Периодонциумът има следните функции:
1. “Държи” зъба в челюстта
2. Носи хранителни вещества на зъбния корен
3. Предава дъвкателните сили от зъба към костта и др.
По-голяма част от заболяванията на перидонциума са възпалителни. Те се наричат периодонтити. Причините за възникването на периодонтитите са различни:
1. Бактерии, попаднали във възпалената пулпа
2. Травми на зъбите
3. Медикаментозни увреждания при лечение на пулпата
4. Заболявания на зъбодържащия апарат
Всички тези причини водят до клетъчната смърт на пулпата и отделянето на вредни вещества, които навлизат в периодонциума и го увреждат.
Следователно основна причина за развитието на периодонтит е липсата на лечение на пулпита.
След увреждане на периодонциума възпалителният процес напредва в челюстната кост.
Остри и хронични периодонтити
Остри форми. За тях е типично:
1. Бързо развитие – за часове
2. Силни болки при докосване на зъба
3. Неприятна миризма от зъба
4. Наличие на подутина на лицето или шията
5. Нарушено общо състояние на организма
На микро ниво се наблюдава натрупване на гной в периодонциума, а по-късно и в костта, което може да пробие съседни анатомични области – синус и др.
Лечението се състои в осигуряване на изход на гнойта. Ако е възможно това става през зъбната пулпа, като се изработва отвор на същото място, както при лечението на пулпита. Ако са засегнати меките тъкани, се прави разрез (инцизия) със същата цел – изход на гнойта. Ако общото състояние на организма е нарушено, стоматологът предписва лекарства. След стихване на острата фаза на процеса лечението продължава по стъпките, описани при лечение на пулпита.
Хронични периодонтити – при тях оплаквания почти липсват, но тяхното лечение е задължително, тъй като те представляват огнище на инфекция, от което бактериите отделят токсини. Това може да увреди целия организъм – сърце, стави и т.н.
Характерни симптоми са:
– гнилостна миризма от устата,
– изтръпване на зъба при дъвчене на твърди храни.
Откриването на заболелия зъб става след направа на рентгенова снимка. Обикновено на нея се вижда т.нар. зъбен гранулом. Това е огнище на костно разрушение, което има бактерии, клетки на имунната система, много кръвоносни съдове.
Зъбният гранулом трудно се поддава на лечение и е най-честата причина за изваждане на зъбите. Той може да се излекува по два начина:
1. Терапевтично.
2. Хиругично:
а) апикална остеотомия – хирургична интервенция, при която се отстранява само върхът на корена заедно със зъбния гранулом. Зъбът се запазва.
б) екстракция (изваждане на зъба) и отстраняване на зъбния гранулом.